Преди няколко седмици успях да преведа достъпните за свободно разпространение глави на книгата „Наръчник по морално развитие“. Тя е част от препоръчаната литература за магистрите по психология и вероятно ще ви бъде полезна. Качвам тук своя превод и за всички, които се интересуват как връзката ни с природата влияе на нашето морално развитие, как ни помага и подобрява здравословното ни състояние.
Несъмнено връзката с природата е особено важна за емоционалното развитие на децата и понякога не осъзнаваме напълно до колко това е така. Според мен е особено важно ние като родители да разкрием пред тях красотата и вълнението от живота сред природата, от срещата с природните явления и усещането за свобода, което тя ни носи.
Бях особено впечатлена от главата „Генерализирана амнезия за околната среда“, в която се обръща внимание на един много, много важен факт. Вероятно по същият начин поколенията развиват генерализирана амнезия и по много други въпроси, но специално във връзка с темата на книгата искам да отбележа тази част:
„Ако човешкото преживяване на дивото – такова, което включва живот в присъствието на други саморегулиращи се системи – все още е основна нужда за човешкото развитие, то това не е нужда, която е добре разпозната от съвременните хора. А защо не е? Едно възможно обяснение е, че ние още като деца, съзряваме до възрастни в среда, която е разрушена и ние използваме тези условия като основа, на която изграждаме знание какво представлява нормална и здрава околна среда. Повратната точка тук идва с всяко следващо поколение, защото размерът на разрушенията върху природата расте, но всяко поколение приема като основа условията, които е заварило. Кан (1997, 1999, 2002), нарича този психологически феномен генерализирана амнезия за околната среда.“
Благодаря на Вики, че насочи вниманието ми към тази книга! Ако темата представлява интерес и за вас, може да изтеглите превода от тук:
EL-worlds 